ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА


Месец април


Христо Георгиев Арнаудов е роден на 1 юли 1916 г. в Севлиево. Семейството му се преселва в Ловеч. През 1935 г. завършва с отличен успех ловешката смесена гимназия „Цар Борис III“, след което е приет в Софийския университет – специалност „Медицина“. След първия семестър се прехвърля във Военното на Н.В. училище, дипломира се като летец-изтребител. Служи на летище Карлово. Специализира в Германия на изтребител Месершмит Me-109.

На 17 април 1944 г. в 11.45 ч. е последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България. През деня навлизат 350 Б-24Н „Либерейтър“, прикривани от новите и по-съвършени П-51Б „Мустанг“ и П-47Д „Тъндърболт“. Първи излита 2/6 изтребителен орляк от Враждебна с 16 Ме-109Г-2 и 2 „Девоатин“ Д-520, а към тях се присъединява и 3/6 изтребителен орляк с 14 Ме-109Г-6 от Божурище. Пилотите от 3/6 орляк, след като не откриват обичайните изтребители – двутелите П-38 „Лайтнинг“, се насочват към бомбардировачите. Поручик Николай Йорданов, водещ 672-ро ято, подпалва един от тях. Повреди на противника нанасят и подпоручик Борис Дамев и фелдфебел Дако Даков. Капитан Николай Бошнаков от 2/6 орляк унищожава един В-24Н. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори и четиримоторната машина се взривява над с. Крапец. Българският пилот се спасява, като скача с парашут. В този бой авиацията ни понася най-тежката си загуба. Поради голямата прилика между Месершмит и американския изтребител П-51 „Мустанг“ българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост. Двата орляка приемат захождащите в атака американски изтребители за свои подкрепления. Загиват шестима пилоти – командирът на 692-ро ято капитан Любен Кондаков, подпоручик Христо Арнаудов, подофицер Атанас Кръстев, поручик Димитър Попов, подпоручик Веселин Рачев, подпоручик Иван Стефанов, унищожени са девет български самолета, три са повредени. Във въздушния бой е свален и първият американски „Мустанг“ край село Дуган. Зенитната артилерия засяга 9 неприятелски самолета, като част от тях не достигат базите си.

Капитан Арнаудов е прострелян смъртоносно и се разбива в околностите на с. Вердикал (дн. квартал на Банкя). Посмъртно е награден с орден „За храброст“ V ст. През 1992 г. е повишен в чин полковник.

17 април 1944 г. влиза в историята на българската авиация като „Черния Великден“. Музеят на авиацията съхранява снимки и документи на подпоручик Христо Арнаудов и поручик Димитър Попов, както и части от самолет Месершмит на поручик Неделчо Бончев, с който той извършва успешен таран на 17 април 1944 г.

Месец март


Стоян Илиев Стоянов е роден на 12 март 1913 г. в с. Галата, Варненско. Баща му загива по време на Балканската война и Стоян расте в училище за сираци от войните. Учи в Духовната семинария в София, но мечтае да стане военен. Завършва Школата за запасни офицери като кавалерист и през 1934 г. постъпва във Въздушния взвод на Военното на Н. В. училище. В средата на 1938 г. е изпратен да специализира висш пилотаж във Вернойхен, Германия.

От есента на 1939 г. е инструктор на летище Марино поле, Карловско. През 1942 г. е назначен за командир на 682-ро изтребително ято – Балчик, а година по-късно отново е в Карлово като командир на ято от 3/6-и изтребителен полк. Оттук той ще излети за своята първа въздушна битка на 1 август 1943 г., когато 178 тежко въоръжени бомбардировача пресичат българското въздушно пространство. Дежурните изтребители прихващат формация от 24 самолета В-24 „Liberator“ над град Фердинанд (дн. Монтана). Поручик Стоянов в четворка с Петър Бочев, Христо Кръстев и Иван Бонев свалят общо пет машини. На 7 август 1943 г. цар Борис III лично връчва на поручик Стоянов орден „За храброст“ ІV ст. За периода 1943 – 1944 г. той участва в 35 бойни полета и реализира 15 въздушни победи.

През септември 1944 г. поема командването на 3/6 изтребителен орляк под новото наименование 36-и полк. Този път той води бойците в сраженията срещу Германия. В края на първата фаза на Втората световна война, капитан Стоян Стоянов е повишен в звание майор и е награден с третия „Орден за храброст“ ІІІст., II кл. Орлякът /полкът/ се завръща в базата си на летище Карлово, а командирът му поема ръководството на Изтребително-щурмовата школа в Долна Митрополия.

От лятото на 1945 г. до края на 1947 г. майор Стоянов командва 36-и изтребителен авиополк. По-късно е инспектор на изтребителната авиация в щаба на ВВС, заместник-командващ ПВО. Вече полковник, е началник на Главния команден пункт на изтребителната авиация.

През 1956 г. е пенсиониран на 43-годишна възраст. Започва работа като общ работник в строителството, а по-късно е статист в Младежкия театър.

От 1963 г. Стоян Стоянов е в Рилския манастир. Почти 30 години работи като управител на хотела към манастира, фондовик, екскурзовод и заместник-директор на музея. Вече доизживяващ старините си в Карлово, през 1992 г. той е произведен в чин генерал-майор от запаса. Умира на 13 март 1997 г., оставяйки ни военната документална книга „Ние бранихме тебе, София“ и неиздадената все още автобиография.

Месец февруари


Йордан Николов Ерев е роден на 27 февруари 1931 г. в гр. София. Започва летателната си дейност през 1948 г. в Школата за безмоторно летене в с. Мусачево, Софийска област, която приключва с „А“, „Б“ и „С“ изпити. От април 1949 г. е помощник-инструктор. През 1949 – 1951 г. се обучава в Школата за безмоторно летене в Полша. Лети на витловите самолети Фоке-Вулф-44 „Врабче“, ДАР-9 „Синигер“, Бюкер-Бю-181 „Бестман“, Лаз-7, Лаз-7М и Як-11. През периода 1952 – 1955 г. е курсант в НВВУ „Г. Бенковски“ – 75-ти випуск. Служи в изтребителния авиационен полк на летище Граф Игнатиево. Той е военен летец I клас. Лети на реактивните самолети: Як-17, Як-23, МиГ-15, МиГ-15М, МиГ-17П, МиГ-19 и МиГ-19ПМ. След пенсионирането си през 1972 г. постъпва в селскостопанската авиация в авиотряд – Пловдив. Като летец на вертолети Ка-26 и Ми-2 участва в задранични мисии в Судан. Лети на 22 типа самолети с над 12 000 часа. Умира през 2016 г.

Месец януари


На 21 януари 1893 г. в Казанлък е роден Васил Тенев Бойдев. През 1912 г. завършва Военното на Негово Величество училище в София. С кавалерийските части, в които служи като млад офицер – 4-и и 7-и конен полк, преминава през войните от 1912 – 1918 г. Началник-щаб на 8-а пехотна дивизия, началник на Военното училище (1935 г.) На 7 октомври 1936 г. встъпва в длъжност като командир на Въздушните на Негово Величество войски. Започва периода на възстановяване на българската военна авиация. Извършва структурната организация на Въздушни войски, поставя основата за развитие на военната авиация и подготовката й за предстоящата война. Васил Бойдев изпълнява редица дипломатически мисии – срещи с Гьоринг, Молотов, Хитлер. Владеещ френски, немски, руски и турски език, той се проявява като умел дипломат. Организира обучението на български пилоти в Полша, Италия и Германия. Развива производството на български самолети в Държавната аеропланна работилница – Божурище, Капрони Български в Казанлък, започва строежа на самолетната фабрика в Ловеч. Осъществяват се доставките на самолети от Полша и Чехия. През лятото на 1939 г. пристигат първите модерни самолети Месершмид-109. През 1941 г. генерал Васил Бойдев е назначен за командир на 5-та българска армия, дислоцирана на територията на Македония. На тази длъжност остава до април 1944 г., когато подава оставка и напуска армията. Девети септември 1944 г. променя коренно живота на генерал Бойдев. Като царски офицер той е интерниран със семейството си в Троян, където живее повече от тридесет години. Умира на 21 април 1984 г.


АРХИВ2017    2016

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.