ЕКСПОНАТ НА МЕСЕЦА


Месец февруари


На 6 февруари 1904 г. в село Бесарбово, Русенско, е роден Захари Симеонов Захариев. Завършва гимназия в Разград през 1923 г. През 1927 г. завършва Авиационното училище в Божурище. Става член на нелегалната Българска комунистическа партия. През 1931 г. е арестуван и даден под съд като организатор на първомайска стачка. Уволнен е от армията и преминава в нелегалност. През ноември с.г. емигрира в СССР. Повишава подготовката си като пилот в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот (ГВФ) и става летец- инструктор. През лятото на 1936 г. с първата група съветски доброволци заминава като интербригадист за Испания. Лети като пилот на самолет-бомбардировач „Потез-54“ и участва в боевете на Мадридския фронт. С постановление на правителството на СССР от 31 декември 1936 г. му е присвоено звание „Герой на Съветския съюз“.След завръщането си в СССР е назначен за началник на Тамбовското авиационно училище. По време на Втората световна война е началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ. През периода 1941 – 1944 г. са подготвени над 20 хиляди летци за ВВС и за ГВФ. Между неговите възпитаници има 27 герои на СССР. През есента на 1944 г. се завръща в България. Той е сред организаторите и ръководителите на новите военновъздушни сили. Бил е заместник-командващ на Народните въздушни войски (1945– 1947), командващ ВВС (1947 – 1955), командващ ПВО и ВВС (1957 – 1959), заместник-министър на народната отбрана (1954 – 1956). Звание генерал-полковник. Заслужил летец №1 на България, преминава в запаса през 1973 г. С указ на Държавния съвет на НРБ през 1974 г. му е присвоено званието „Герой на Народна република България”.

Автор е на книгите „ Вярност“, „Доверие“, „Върнете се“, „Образите, които са в мене“, ”Доблест“.

Умира на 25 април 1987 г.





АРХИВ – 2016    

Музей на авиацията © 2010. Всички права запазени.